Дъжд
Потрепва тихо твоят дъжд,
моменти разпилял...
дарявал ласка.
Единствен
и вали без страх...
Прибрах дъжда в очите си... под наем.
От дългото лутане
или от сълзи
ослепяха очите ми.
Тишината мълчи
и покрива лицето ми.
Всеки миг ще се превърна в мълчание...
Ще залепнат устните.
Безсилни ще паднат ръцете...
И всичко ще се вкамени...
© Дани Всички права запазени
Прекрасен стих!