Под булото на облака дъждът сляпо спи
и върху му се ронят отломки от несбъднати порои.
Дъждът спи в себе си,
загубил спомена за синевата.
Дъждът наяве няма очи,
ала в себе изпя ги, изрисува ги...
Сред облака стихнал отъпка партина,
за да види небето и да погине!
И беше капки сълзи
от неизпети песни, от неизречени радости.
И беше булка, и беше жених,
и бе мъртъв, и бе жив! ...