Под булото на облака дъждът сляпо спи
и върху му се ронят отломки от несбъднати порои.
Дъждът спи в себе си,
загубил спомена за синевата.
Дъждът наяве няма очи,
ала в себе изпя ги, изрисува ги...
Сред облака стихнал отъпка партина,
за да види небето и да погине!
И беше капки сълзи
от неизпети песни, от неизречени радости.
И беше булка, и беше жених,
и бе мъртъв, и бе жив!
Под булото на облака дъждът живееше в съня си
и сбираше кристали от нежна вода.
... И ако погледнеш над себе си
и ако видиш синевата с други очи,
ако счупиш пелената,
там ще видиш море от гълъбово-сини очи!
© Криста All rights reserved.