Дъжд
Капките се стичат по стария улук
и като часовник секундите броят.
Иска ми се отново да си тук,
ръцете - замък от мечти да построят.
Дъждът припява стара песен
и някак хладно е, полазват тръпки.
Навън е лято, а в душата есен,
тъжно е без тихите ти стъпки.
По прозореца редят се рекички,
надолу бягат и сливат в една,
а в очите - светещи звездички,
блести една-единствена сълза.
Разходка лунна, боса под дъжда,
пречистваща стихия кратка,
без цел и посока отново вървя,
но обгръща ме омая сладка.
Капките танцуват и гонят се диво,
рисуват малки фигурки в нощта.
Чувство топло и много красиво
изпълва с надежда моята душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
