Jul 9, 2007, 1:24 PM

Дъжд 

  Poetry
499 0 4

Капките се стичат по стария улук
и като часовник секундите броят.
Иска ми се отново да си тук,
ръцете - замък от мечти да построят.


Дъждът припява стара песен
и някак хладно е, полазват тръпки.
Навън е лято, а в душата есен,
тъжно е без тихите ти стъпки.


По прозореца редят се рекички,
надолу бягат и сливат в една,
а в очите - светещи звездички,
блести една-единствена сълза.


Разходка лунна, боса под дъжда,
пречистваща стихия кратка,
без цел и посока отново вървя,
но обгръща ме омая сладка.


Капките танцуват и гонят се диво,
рисуват малки фигурки в нощта.
Чувство топло и много красиво
изпълва с надежда моята душа.




© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??