16.10.2007 г., 9:57

Дъжд...

714 0 16
 

Вали дъждът и много нежно гали

с красива свежест топлата земя.

Докосват се, все още не разбрали,

какво един за друг са той и тя.


Опиянена от дъха му, тя попива

прохладата му с топлата си плът,

а той не спира да вали и са щастливи,

че заедно са нарисували света.


Стихия, страст и нежност вплетени,

взривяват на разсъмване нощта.

И дъжд! Необуздан, свободен, летен,

почувствал смела, независима земя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Пеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...