Oct 16, 2007, 9:57 AM

Дъжд...

  Poetry
716 0 16
 

Вали дъждът и много нежно гали

с красива свежест топлата земя.

Докосват се, все още не разбрали,

какво един за друг са той и тя.


Опиянена от дъха му, тя попива

прохладата му с топлата си плът,

а той не спира да вали и са щастливи,

че заедно са нарисували света.


Стихия, страст и нежност вплетени,

взривяват на разсъмване нощта.

И дъжд! Необуздан, свободен, летен,

почувствал смела, независима земя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвети Пеева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...