Дъжд от кухата лейка
ДЪЖД ОТ КУХАТА ЛЕЙКА
Ще изляза – да чакам дъжда,
ще поседна на Седмата пейка.
И без туй слух се носи в града,
че съм само една куха лейка.
Че – освен да ви пиша, не съм
сторил нищо полезно в живота –
мърдам – просто паве в калдъръм,
под демарша на дните – пехота.
И – нима? – из Вселените – там! –
съм заченат и аз – в епруветка?
И ще пукна – космически сам,
като паяк във своята плетка.
Вълк – въртя се самин у дома,
или пия по цели недели! –
и ви пращам печални писма,
пълни с моите стихове бели.
Цяла нощ небесата чета
и се вихря в Галактики звездни.
За какво съм дошъл на света? –
просто – още един безполезник.
Някой ден – като тръгна на път,
поседнете на моята пейка?
И – дано да ви милне дъждът,
вместо мене, когато офейкам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
