17.10.2019 г., 11:40 ч.

Дъжд вали 

  Поезия
5.0 / 2
857 0 4
Пак ли дъждът е виновен,
че от очите ми се леят сълзи
или моят спомен е греховен.
Пареща капка по лицето ми пълзи.
Очите ти са две блеснали луни,
сърцето оголено без дрехи.
За тръпките луди не ме вини,
те са моите чувства и твоите успехи.
Безкрайно дълго пазих тайна,
че влюбена била съм в тебе.
Ще чакам минутата омайна
за дума, знак от ясното небе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Предложения
  • Намерих те – във тъмното светулка, в небето нощно – падаща звезда. Звукът във тишината – на цигулка,...
  • Не съм дете – не мога да простя и в ясен юлски ден да те прегърна. Сега далеч от теб ще отлетя. До п...
  • Р. Чакърова ... и тъй като Януари си тръгна (почти), и тъй като аз остарявам (напълно...), и тъй кат...

Още произведения »