Пак ли дъждът е виновен,
че от очите ми се леят сълзи
или моят спомен е греховен.
Пареща капка по лицето ми пълзи.
Очите ти са две блеснали луни,
сърцето оголено без дрехи.
За тръпките луди не ме вини,
те са моите чувства и твоите успехи.
Безкрайно дълго пазих тайна,
че влюбена била съм в тебе.
Ще чакам минутата омайна
за дума, знак от ясното небе.
© Йонка Янкова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
