Дъждостих
Капки от небесно щастие
бродират локвите и пеят,
и жабежкият хор с участие
се включва, както жабите умеят.
Кумините на къщичките пушат,
рисуват с дим невиждани картини,
децата слушкат и до бабите се гушкат
в плен на приказките си любими.
Мокро е, но е дъждоприятно -
така и приказките стават по-магични,
а отвън е някак зимно-лятно,
изпълнено е с дъжд и със обичане.
Капките се стичат по листата
и танцуват луди пируети,
усмихнати целуват ги цветята
под майчините ласки на небето.
Старите дървета мъхесто-брадати
спомени разказват от своята младост.
И даже котката и мишката, като добри познати,
разделят сиренцето помежду си с радост.
Приказнощастливо, стихопоетично,
капките бродират локвите и пеят.
Някак си навън е всичко по различно -
Приказки се раждат и сред нас живеят!
06.06.2014.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
