Ако беше любов да я опишеш,

нито жена да я съблечеш, но съдба

да я предречеш с нея непонятното да отзовеш. Ако беше море и настояще,

нито пък дълго пътуване в моето вътрешно мълчание,

сливащо се тихо желание.

Беше водовъртеж и дихание,

вихрен трептящ и стенание,

но беше само моментно, отприщващо страдание.

Ако беше обич от листа, държащи в твоята ръка,

ако летеше със сребърни крила към душата ми с цветни перила.

Ако беше дреха от светлина, прекрасна флейта от звуци,

ако беше моята сълза с ослепителна красота. Ако беше бродирана дреха и украсена с диви цветя,

ако беше волна синя вода, спускаща се към моята врата.

Но ти си слънчоглед в нощта,

разпръскваш пламенни семена в дъждовната ми душа...

Диана Ахмакова 27.11.2012г