Ако беше любов да я опишеш,
нито жена да я съблечеш, но съдба
да я предречеш с нея непонятното да отзовеш. Ако беше море и настояще,
нито пък дълго пътуване в моето вътрешно мълчание,
сливащо се тихо желание.
Беше водовъртеж и дихание,
вихрен трептящ и стенание,
но беше само моментно, отприщващо страдание.
Ако беше обич от листа, държащи в твоята ръка,
ако летеше със сребърни крила към душата ми с цветни перила.
Ако беше дреха от светлина, прекрасна флейта от звуци,
ако беше моята сълза с ослепителна красота. Ако беше бродирана дреха и украсена с диви цветя, ...