Dec 1, 2022, 7:51 AM

Дъждовна душа

  Poetry » Love
577 0 0

Ако беше любов да я опишеш,

нито жена да я съблечеш, но съдба

да я предречеш с нея непонятното да отзовеш. Ако беше море и настояще,

нито пък дълго пътуване в моето вътрешно мълчание,

сливащо се тихо желание.

Беше водовъртеж и дихание,

вихрен трептящ и стенание,

но беше само моментно, отприщващо страдание.

Ако беше обич от листа, държащи в твоята ръка,

ако летеше със сребърни крила към душата ми с цветни перила.

Ако беше дреха от светлина, прекрасна флейта от звуци,

ако беше моята сълза с ослепителна красота. Ако беше бродирана дреха и украсена с диви цветя,

ако беше волна синя вода, спускаща се към моята врата.

Но ти си слънчоглед в нощта,

разпръскваш пламенни семена в дъждовната ми душа...

 

Диана Ахмакова 27.11.2012г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Diana Ahmakova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...