ДЪЖДОВНА ФАНТАЗИЯ
Дъжд... капчиците сякаш драскат
по въздуха кристално ясен,
а той с ревниви, меки ласки
забавя полета прекрасен...
Изплъзват се... за миг проблясват...
в брокатно-слънчеви одежди...
Ту светят ярко, ту угасват,
дъждовни капчици надежда.
Прегръдка готви им морето,
Със плащ златисто-тюркоазен,
Целувка нежна по лицето –
дъждовно-приказна фантазия...
Небето тъжно проследява,
как в част от плаща се превръщат,
Брокатни кръгове оставят
и никога не се завръщат...
03.07.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дидислава Всички права запазени
