Jul 3, 2006, 12:48 PM

ДЪЖДОВНА ФАНТАЗИЯ

  Poetry
946 0 13

 

 

 

Дъжд... капчиците сякаш драскат

 

                                       по въздуха кристално ясен,

 

а той с ревниви, меки ласки

 

                                        забавя  полета прекрасен...

 

Изплъзват се... за миг проблясват...

 

                                       в брокатно-слънчеви одежди...

 

Ту светят ярко, ту угасват,

 

                                        дъждовни капчици надежда.

 

Прегръдка готви им морето,

 

                                       Със плащ златисто-тюркоазен,

 

Целувка нежна по лицето –

 

                                       дъждовно-приказна фантазия...

 

Небето тъжно проследява,

 

                                      как в част от плаща се превръщат,

 

Брокатни кръгове оставят

 

                                     и никога не се завръщат...

 


03.07.2006 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дидислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...