6.10.2008 г., 6:25

Дъждовна импровизация

1.3K 0 15

Не останаха късни щъркели.
Нищичко не остана от лятото.
Месечината - коричка от сълзи -
дъвче яростно рогат вятър.

Дъвче козелът
          сламени спомени,
(изтърбушил е сънищните дюшеци),
отгоре - орел огромен -
слиза дъждът, плющят крилете му.

Не останаха никакви щъркели.
Нищичко не остана от лятото.
Дъждът вали безразлично
                                                   за мъртвите,
за живите вали с приплакване.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей, Атеа! Благодаря ти, че си прочела всичко! И за поплюванката
  • Да не ти е уроки, хареса ми всичко.)
  • аз благодаря, тюркоаз
  • Творбата разплаква - благодаря ти, точно това искам...
  • поздрави,меланхолик!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...