Не останаха късни щъркели.
Нищичко не остана от лятото.
Месечината - коричка от сълзи -
дъвче яростно рогат вятър.
Дъвче козелът
сламени спомени,
(изтърбушил е сънищните дюшеци),
отгоре - орел огромен -
слиза дъждът, плющят крилете му.
Не останаха никакви щъркели.
Нищичко не остана от лятото.
Дъждът вали безразлично
за мъртвите,
за живите вали с приплакване.
© Дора All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
)