6 oct 2008, 6:25

Дъждовна импровизация

  Poesía » Otra
1.3K 0 15

Не останаха късни щъркели.
Нищичко не остана от лятото.
Месечината - коричка от сълзи -
дъвче яростно рогат вятър.

Дъвче козелът
          сламени спомени,
(изтърбушил е сънищните дюшеци),
отгоре - орел огромен -
слиза дъждът, плющят крилете му.

Не останаха никакви щъркели.
Нищичко не остана от лятото.
Дъждът вали безразлично
                                                   за мъртвите,
за живите вали с приплакване.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей, Атеа! Благодаря ти, че си прочела всичко! И за поплюванката
  • Да не ти е уроки, хареса ми всичко.)
  • аз благодаря, тюркоаз
  • Творбата разплаква - благодаря ти, точно това искам...
  • поздрави,меланхолик!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...