6 oct 2008, 6:25

Дъждовна импровизация

  Poesía » Otra
1.3K 0 15

Не останаха късни щъркели.
Нищичко не остана от лятото.
Месечината - коричка от сълзи -
дъвче яростно рогат вятър.

Дъвче козелът
          сламени спомени,
(изтърбушил е сънищните дюшеци),
отгоре - орел огромен -
слиза дъждът, плющят крилете му.

Не останаха никакви щъркели.
Нищичко не остана от лятото.
Дъждът вали безразлично
                                                   за мъртвите,
за живите вали с приплакване.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей, Атеа! Благодаря ти, че си прочела всичко! И за поплюванката
  • Да не ти е уроки, хареса ми всичко.)
  • аз благодаря, тюркоаз
  • Творбата разплаква - благодаря ти, точно това искам...
  • поздрави,меланхолик!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...