pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17028
19.04.2011 г., 21:44 ч.

Дъждовна лазарка 

  Поезия » Пейзажна
812 1 19

 

 

 

     ДЪЖДОВНА ЛАЗАРКА

Два облака облякоха небето

в дъждовносив изискан габардин.

Надвисна над църковните кубета

единствен шалът му сребристосин.

Но вятър млад издърпа синевата,

а после зад дърветата се скри.

И хукна като лазарка водата -

игрива, пъргава (иди я спри!).

Косите си над нивите разплете

и всяко стръкче с обич вкорени.

Постави го на слънцето в ръцете,

пови го с грижи, като с пелени.

Когато млада лазарка нарича,

звънят пендари в пролетния дъжд.

От слънцето се учим да обичаме.

Веднъж в живота си! Поне веднъж!

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??