В полунощ си отиде дъжда,
сви се в облака пухкав уютно.
Той побърза, дори не видя,
че след него промъква се утро.
Не заспа, не сънува капчук,
в тишината прозорец измисли
и извика ми: "Тука съм, тук!" –
миг преди да поиска да плисне.
Неразумно навярно го спрях,
от боязън в тъга да прелее,
или просто защото вървях
по намокрена още алея. ...