Любима, погледни навън, дъждът вали.
Как чукат капките в стъклото.
Будна си, кажи, нали,
колко топло и приятно е в леглото.
Събуди се, чуваш ли, ела.
Обгърни ме със желание.
На Купидон подвластната стрела
да превърне радостта в стенание.
Като отсечен вик във тишината
със лудо, скачащо сърце.
С ласки страстни в тъмнината
гърдите ти да галя със лице.
Играй под мен ти своя танц чудесен.
Превръщай в лудост мойта страст,
стенанията си в нежна песен,
мига върховен във екстаз.
Имам те и още толкова те искам.
Дотолкова, че чак боли.
Душа в душата си притискам.
А навън така, така вали.
1984
© Динко Милев Всички права запазени