elena_simona (Елена Найденова) elena_simona (Елена Найденова)
26
6.12.2009 г., 13:39

Дъждовна песен

1.4K 0 3

Дъждовна песен


 

 

Вали като в роман на Маркес... Непрестанно...

Това е времето за размисъл и за оценка!
Вглъбяваш се и помъдряваш - колкото и да изглежда странно...

В такова време научаваш се и да мълчиш,

когато ти се иска да крещиш...

Това е времето, в което се затваряш

дълбоко в себе си, във твоя собствен свят...

И с всички сетива звука на капките долавяш -

как сипят се върху самотни минувачи, дето вън вървят...

И сякаш някъде далече свири саксофон...

Спокойна нощна музика - отмиваща умората...

Тъй кротка, тиха, напоителна, с плачевен тон...

Спокойна и прохладна, тъй естествена за хората...

Усещам самота, натрупана във мене да расте...

Но в отговор надига се сърцевина от нежност...

Желаеща да бъде споделена, в музиката на дъжда да се вплете...

Че таз дъждовна песен е пропита от сълзи божествени!


 


Елена Найденова - Sun

 

 

 

Тук може да видите стиха ми, облечен в клип:

http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-174573

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Найденова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0