Дъждовна песен
Вали като в роман на Маркес... Непрестанно...
Това е времето за размисъл и за оценка!
Вглъбяваш се и помъдряваш - колкото и да изглежда странно...
В такова време научаваш се и да мълчиш,
когато ти се иска да крещиш...
Това е времето, в което се затваряш
дълбоко в себе си, във твоя собствен свят...
И с всички сетива звука на капките долавяш -
как сипят се върху самотни минувачи, дето вън вървят...
И сякаш някъде далече свири саксофон...
Спокойна нощна музика - отмиваща умората... ...