Дъждовна песен

6 дек. 2009 г., 13:39

Поэзия » Философская

1159 0 3

Дъждовна песен

Вали като в роман на Маркес... Непрестанно...

Това е времето за размисъл и за оценка!
Вглъбяваш се и помъдряваш - колкото и да изглежда странно...

В такова време научаваш се и да мълчиш,

когато ти се иска да крещиш...

Това е времето, в което се затваряш

дълбоко в себе си, във твоя собствен свят...

И с всички сетива звука на капките долавяш -

как сипят се върху самотни минувачи, дето вън вървят...

И сякаш някъде далече свири саксофон...

Спокойна нощна музика - отмиваща умората...

Тъй кротка, тиха, напоителна, с плачевен тон...

Спокойна и прохладна, тъй естествена за хората...

Усещам самота, натрупана във мене да расте...

Но в отговор надига се сърцевина от нежност...

Желаеща да бъде споделена, в музиката на дъжда да се вплете...

Че таз дъждовна песен е пропита от сълзи божествени!

Елена Найденова - Sun

Тук може да видите стиха ми, облечен в клип:

http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-174573