26.02.2011 г., 19:47

Дъждовна песен

1.2K 0 3

 

 

Помниш ли следобеда в дъжда,

под чадъра на лъчите коси,

ти целуна ме и каза “да”

и вървяхме мокрички и боси.

 

По асфалта капки топъл дъжд

запламтяха като минзухари.

Помниш ли, целунах те веднъж

и далече мълния удари.

 

Завъртяхме се като на бал,

щом гърмът дойде и загъргори.

Липов цвят, наскоро прецъфтял,

вятърът във локвите събори.

 

И видяхме цветната дъга

под краката ни да се разплисква

Минахме по нея, но сега

този миг да върна ми се иска.

 

Спомняш ли си как ми каза “да”

под чадъра на лъчите коси?

Сладко се целувахме в дъжда

и вървяхме по дъгата боси.

 

Музика: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=241424

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...