Помниш ли следобеда в дъжда,
под чадъра на лъчите коси,
ти целуна ме и каза “да”
и вървяхме мокрички и боси.
По асфалта капки топъл дъжд
запламтяха като минзухари.
Помниш ли, целунах те веднъж
и далече мълния удари.
Завъртяхме се като на бал,
щом гърмът дойде и загъргори.
Липов цвят, наскоро прецъфтял,
вятърът във локвите събори.
И видяхме цветната дъга
под краката ни да се разплисква
Минахме по нея, но сега
този миг да върна ми се иска.
Спомняш ли си как ми каза “да”
под чадъра на лъчите коси?
Сладко се целувахме в дъжда
и вървяхме по дъгата боси.
Музика: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=241424
© Димитър Димитров Всички права запазени
неможе да се забрави това,нали?
Поздрав и от мен!