26 feb 2011, 19:47

Дъждовна песен

1.2K 0 3

 

 

Помниш ли следобеда в дъжда,

под чадъра на лъчите коси,

ти целуна ме и каза “да”

и вървяхме мокрички и боси.

 

По асфалта капки топъл дъжд

запламтяха като минзухари.

Помниш ли, целунах те веднъж

и далече мълния удари.

 

Завъртяхме се като на бал,

щом гърмът дойде и загъргори.

Липов цвят, наскоро прецъфтял,

вятърът във локвите събори.

 

И видяхме цветната дъга

под краката ни да се разплисква

Минахме по нея, но сега

този миг да върна ми се иска.

 

Спомняш ли си как ми каза “да”

под чадъра на лъчите коси?

Сладко се целувахме в дъжда

и вървяхме по дъгата боси.

 

Музика: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=241424

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...