26 февр. 2011 г., 19:47

Дъждовна песен

1.2K 0 3

 

 

Помниш ли следобеда в дъжда,

под чадъра на лъчите коси,

ти целуна ме и каза “да”

и вървяхме мокрички и боси.

 

По асфалта капки топъл дъжд

запламтяха като минзухари.

Помниш ли, целунах те веднъж

и далече мълния удари.

 

Завъртяхме се като на бал,

щом гърмът дойде и загъргори.

Липов цвят, наскоро прецъфтял,

вятърът във локвите събори.

 

И видяхме цветната дъга

под краката ни да се разплисква

Минахме по нея, но сега

този миг да върна ми се иска.

 

Спомняш ли си как ми каза “да”

под чадъра на лъчите коси?

Сладко се целувахме в дъжда

и вървяхме по дъгата боси.

 

Музика: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=241424

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...