26 февр. 2011 г., 19:47

Дъждовна песен

1.2K 0 3

 

 

Помниш ли следобеда в дъжда,

под чадъра на лъчите коси,

ти целуна ме и каза “да”

и вървяхме мокрички и боси.

 

По асфалта капки топъл дъжд

запламтяха като минзухари.

Помниш ли, целунах те веднъж

и далече мълния удари.

 

Завъртяхме се като на бал,

щом гърмът дойде и загъргори.

Липов цвят, наскоро прецъфтял,

вятърът във локвите събори.

 

И видяхме цветната дъга

под краката ни да се разплисква

Минахме по нея, но сега

този миг да върна ми се иска.

 

Спомняш ли си как ми каза “да”

под чадъра на лъчите коси?

Сладко се целувахме в дъжда

и вървяхме по дъгата боси.

 

Музика: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=241424

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...