Patrizzia (Надежда Ангелова)
2110 18342
13.03.2021 г., 12:27 ч.  

Дъждовна песничка 

  Поезия » Пейзажна, Друга
364 3 9

Приглушено в улуците мърка,
топъл дъжд, като котка бездомна.
Гръб извива, от обич побъркан,
този град – пролетта му напомни,
че по сухите жили и клони,
ще кипи полудяла мъзгата,
луд южняк пеперуди ще гони –
ще разцъфне, в премяна – богата,
мойта мъничка, скромна градина,
цяла зима, за слънце копняла,
с полет бръснещ, когато премине,
на надеждата птицата бяла.
Вън протяга се старото куче,
на прозореца котката дреме.
От дъжда, как да мърка се учи –  
песен влюбена, с пролетна тема.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??