19.12.2010 г., 10:29

Дъждовна утеха

940 0 4

И пак, и пак ще бъда до теб,
макар да бягам,
макар да нямам нозе,
макар да страдам,
макар да нямам сърце,
макар че чаках те,
а ти не дойде!

Тогава приклекнах
по-близо до земята да съм.
Тревата притихна,
цветята клюмнаха,
слънцето се скри,
а дъждът заплака с мен за утеха...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да закачам "компетентното" си его?!?!? Знаеш ли какво е да закачаш компетентното си его? Желанието да виждаш само "прекрасно" и "невероятно" под творбите си (особено когато не е така...)
    И... ДА, имам какво да уча. И го осъзнавам.
    Определението "догматичен четец" не е на място.
    Блъскането на мозъчни клетки не винаги е нещо кофти.
    Съжалявам, че коментарът ми те е озлобил така, не съм го целяла, както и да е, гледаме различно на нещата.
  • Здравей Ася. Може би си права,но доколкото знам поезията не трябва да има смисъл ,тя не се разбира, а се усеща . Мога да ти дам безброй примери със стихове на голями поети в които колкото и да съ блъскаш мозъчните клетки смисъл няма да откриеш Та по-скоро ти има какво да учиш,не като догматичен четец , а като усещане
    Явно четеш прозведения ,не за да изпиташ удовлетвореност, а за да закачиш "компетентното " си его
  • Здрасти, Люси. Според мен не си написала нищо. Това са просто няколко думи, които не са свързани нито със смисъл, нито с ритъм, нито с рима. Извини ме, ако съм нетактична, но аз, като читател, не разбрах какво искаш да кажеш. Не откривам никаква връзка между двата куплета, не откривам никаква индивидуалност.
    Според мен трябва да се постараеш повече. Успех!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...