Lussinda (Люси)
5 9
Dec 19, 2010, 10:29 AM

Дъждовна утеха 

  Poetry » Love
770 0 4

И пак, и пак ще бъда до теб,
макар да бягам,
макар да нямам нозе,
макар да страдам,
макар да нямам сърце,
макар че чаках те,
а ти не дойде!

Тогава приклекнах
по-близо до земята да съм.
Тревата притихна,
цветята клюмнаха,
слънцето се скри,
а дъждът заплака с мен за утеха...

© Люси All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Да закачам "компетентното" си его?!?!? Знаеш ли какво е да закачаш компетентното си его? Желанието да виждаш само "прекрасно" и "невероятно" под творбите си (особено когато не е така...)
    И... ДА, имам какво да уча. И го осъзнавам.
    Определението "догматичен четец" не е на място.
    Блъскането на мозъчни клетки не винаги е нещо кофти.
    Съжалявам, че коментарът ми те е озлобил така, не съм го целяла, както и да е, гледаме различно на нещата.
  • Здравей Ася. Може би си права,но доколкото знам поезията не трябва да има смисъл ,тя не се разбира, а се усеща . Мога да ти дам безброй примери със стихове на голями поети в които колкото и да съ блъскаш мозъчните клетки смисъл няма да откриеш Та по-скоро ти има какво да учиш,не като догматичен четец , а като усещане
    Явно четеш прозведения ,не за да изпиташ удовлетвореност, а за да закачиш "компетентното " си его
  • Здрасти, Люси. Според мен не си написала нищо. Това са просто няколко думи, които не са свързани нито със смисъл, нито с ритъм, нито с рима. Извини ме, ако съм нетактична, но аз, като читател, не разбрах какво искаш да кажеш. Не откривам никаква връзка между двата куплета, не откривам никаква индивидуалност.
    Според мен трябва да се постараеш повече. Успех!
Random works
: ??:??