И пак, и пак ще бъда до теб,
макар да бягам,
макар да нямам нозе,
макар да страдам,
макар да нямам сърце,
макар че чаках те,
а ти не дойде!
Тогава приклекнах
по-близо до земята да съм.
Тревата притихна,
цветята клюмнаха,
слънцето се скри,
а дъждът заплака с мен за утеха...
© Люси Все права защищены
И... ДА, имам какво да уча. И го осъзнавам.
Определението "догматичен четец" не е на място.
Блъскането на мозъчни клетки не винаги е нещо кофти.
Съжалявам, че коментарът ми те е озлобил така, не съм го целяла, както и да е, гледаме различно на нещата.