Дъждовни отсъствия
ДЪЖДОВНИ ОТСЪСТВИЯ
... спрях да сънувам белите ти рокли, насън не милваш моята брада,
приличаме на две бездомни котки на сухеца под спирката в дъжда,
тролеят връхлетя – и ме отмина, не закова последното такси,
и листопадът – тих като коприна, не стелва дипли в твоите коси,
мълчим по скайпа, в тво или във близоо, дори не влизаш вече във фейсбук,
къде без теб животът се изниза? – едва ли подир него следва друг,
за теб във всички храмове на Варна молитвите си тихи ти чета –
не вярвам – и отказвам да повярвам! – че си ми непостигната мечта,
и – щом гаврътна две-три малки водки, дори не помня? – бях, или не бях.
Оглеждам се във уличните локви – и с ужас виждам! – няма никой в тях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
