Дъждовно
Две фигури, дъждовен тропот,
целувка тиха, нежен стон,
светкавица и после огън -
в сърцата ни намерили подслон.
Така пламтят до днес душите,
под ласката на летен дъжд,
заспа градът, ала искрите
в очите ни безсънни бдят.
Самотен лъч, танцуват силуети
в нищото, ехтящо под дъжда,
в танца ни са вплетени ръцете,
а всяка капка е любов... от вечността.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радосвета Петрова Всички права запазени
