Две фигури, дъждовен тропот,
целувка тиха, нежен стон,
светкавица и после огън -
в сърцата ни намерили подслон.
Така пламтят до днес душите,
под ласката на летен дъжд,
заспа градът, ала искрите
в очите ни безсънни бдят.
Самотен лъч, танцуват силуети
в нищото, ехтящо под дъжда,
в танца ни са вплетени ръцете,
а всяка капка е любов... от вечността.
© Радосвета Петрова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
