19.06.2018 г., 0:18

Дъждовно

819 2 3

ДЪЖДОВНО

 

Пак заваля - шантаво време.

И ми намокри душата.

Попритъмня. Зафуча вятъра.

Даже морето стене.

 

Към хоризонта - мрачно и сиво.

Някаква лодка се мята.

Плажа напуснаха с кикот децата.

Почна да става мъгливо.

 

Взеха да се надигат вълните.

Пръскат ме с морска пяна.

Прескачат се, за да ме хванат.

Да ми измият сълзите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...