ДЪЖДОВНО
Пак заваля - шантаво време.
И ми намокри душата.
Попритъмня. Зафуча вятъра.
Даже морето стене.
Към хоризонта - мрачно и сиво.
Някаква лодка се мята.
Плажа напуснаха с кикот децата.
Почна да става мъгливо.
Взеха да се надигат вълните.
Пръскат ме с морска пяна.
Прескачат се, за да ме хванат.
Да ми измият сълзите.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
