10.11.2020 г., 10:06

Дъждовно

764 6 12

Ще си открадна от този ден
двете настръхнали котета,
дъждовно мокрия ти перчем
и непослушното копче.


Ще си открадна тих кехлибар
от танцувалните листи,
стоп от любимия светофар,
който виним, но излишно,
докато в тази мокра земя
под вечното бързане
диша като забравен роман
каквото ни свързва.


Ще си открадна и след това
започвам да си припомням...
Спи сто години в моята ръка
страхът за нас незаконно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "докато в тази мокра земя
    под вечното бързане
    диша като забравен роман
    каквото ни свързва."!"Желал бих да търсят още, по-нататък."
  • Райне поезията ти е винаги пълнокръвен концентрат от усещания!
    Чета те винаги с удоволствие!
  • Аз ще си открадна красотата от този стих! И котенцата
  • Такъв потоп от емоция е този стих, че ми изхвърчаха всички копчета. И, както казва Райнов -" Няма нищо по - хубаво от лошото време" СТОП -това е излишно..Прегръщам те, силно!
  • ей, !!! Онемяхте ме

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...