10 нояб. 2020 г., 10:06

Дъждовно

771 6 12

Ще си открадна от този ден
двете настръхнали котета,
дъждовно мокрия ти перчем
и непослушното копче.


Ще си открадна тих кехлибар
от танцувалните листи,
стоп от любимия светофар,
който виним, но излишно,
докато в тази мокра земя
под вечното бързане
диша като забравен роман
каквото ни свързва.


Ще си открадна и след това
започвам да си припомням...
Спи сто години в моята ръка
страхът за нас незаконно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "докато в тази мокра земя
    под вечното бързане
    диша като забравен роман
    каквото ни свързва."!"Желал бих да търсят още, по-нататък."
  • Райне поезията ти е винаги пълнокръвен концентрат от усещания!
    Чета те винаги с удоволствие!
  • Аз ще си открадна красотата от този стих! И котенцата
  • Такъв потоп от емоция е този стих, че ми изхвърчаха всички копчета. И, както казва Райнов -" Няма нищо по - хубаво от лошото време" СТОП -това е излишно..Прегръщам те, силно!
  • ей, !!! Онемяхте ме

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....