Тази буря аз познавам.
На пламък прилича повече.
И този огън във душата
слага край на капките,
Които сълзите ми изплакват.
Дъждът различен е сега.
Колко е хубаво, когато
отново се влюбиш в любовта.
Дъжд от кръв извира от сърцето.
То пак за някого тупти.
Чадър не трябва! Буря от щастие
значи, че няма да тъжиш.
Нека да вали.
И като дете, което скача
в локвите на всеки дъжд,
по този начин в любовта си
аз се впускам изведнъж.
Любовта прилича на пороя,
който небето обича да изплаква.
Но този път аз наистина се моля
този дъжд за вечност да остане.
Ти ме срещна под някоя дъга.
Ти ме срещна, ти ме срещна. Ти.
И тогава нещо обеща -
че в моето сърце вечно ще валиш.
© Ангела Топалова Всички права запазени