13.05.2008 г., 4:32 ч.

Дъждът се спря в очите ми 

  Поезия » Друга
543 0 9
Дъждът се спря в очите ми
и му хареса там.
Притихнал, скри се в погледа
като нестихнал блян...

Най-пръв попита вятърът
без нито капка срам:
"Защо блести тъгата ти,
дъждът защо е сам?..."

След него грейна Слънцето:
"Не е проблем голям.
Дъгата ще повикаме
със цветния й плам..."

Не зная... От дъгата ли,
с моминския й свян,
зеленоока е тъгата,
дъждът ми не е сам.


© Мая Санд Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??