Дъждът се спря в очите ми
Дъждът се спря в очите ми
и му хареса там.
Притихнал, скри се в погледа
като нестихнал блян...
Най-пръв попита вятърът
без нито капка срам:
"Защо блести тъгата ти,
дъждът защо е сам?..."
След него грейна Слънцето:
"Не е проблем голям.
Дъгата ще повикаме
със цветния й плам..."
Не зная... От дъгата ли,
с моминския й свян,
зеленоока е тъгата,
дъждът ми не е сам.
и му хареса там.
Притихнал, скри се в погледа
като нестихнал блян...
Най-пръв попита вятърът
без нито капка срам:
"Защо блести тъгата ти,
дъждът защо е сам?..."
След него грейна Слънцето:
"Не е проблем голям.
Дъгата ще повикаме
със цветния й плам..."
Не зная... От дъгата ли,
с моминския й свян,
зеленоока е тъгата,
дъждът ми не е сам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Санд Всички права запазени
Поздрави!
