Дъждът се спря в очите ми
и му хареса там.
Притихнал, скри се в погледа
като нестихнал блян...
Най-пръв попита вятърът
без нито капка срам:
"Защо блести тъгата ти,
дъждът защо е сам?..."
След него грейна Слънцето:
"Не е проблем голям.
Дъгата ще повикаме
със цветния й плам..." ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация