Дъждът вали, а спомените бързо ме обгръщат.
Дъждът вали, а теб те няма, слънце.
Ти сега си с друг щастлива, страдам за нещо, което изгубих.
Страдам за нещо, което обичам, страдам за нещо, в което вярвам.
Чувам музиката, на която се целувахме.
На която се прегръщахме, на която се смеехме.
Искам да чуя новата песен, на която ще те целувам, смея с теб, любов.
В нощта чувам музиката на колелата, на който те гушках, докато спеше сладко.
Дъждът вали, навяващ спомени за двама ни.
Искам да те прегърна, но теб те няма, а спомен го има.
© Бисер Иванов Всички права запазени