Дъждът вали

     Дъждът вали

Дъждът вали, в сърцето болка,

градът не спи, нощта крещи,

надеждата за мир умира

и все така дъждът вали.

За два народа братски спира

мирът – изчезва вън денят,

нощта ръцете си простира,

а самолетите летят.

Ще бъде ли светът отново

във тъмнината сляп и глух,

изгубил ценности и слово,

загубил своя мирен дух?

Погазена е свободата,

но не от братските страни

и интереси чужди има,

а вън дъждът вали, вали…

          Мария Мустакерска