Дълбае, намира и издига
Понякога си просто такава.
Не можеш нищо и никого да разбереш.
Не вярвам по-добре да става,
ако се откажеш и опиташ да спреш.
Защото аз знам, какво има,
какво никога в теб не е изцяло наред.
Душата ти е лесно ранима,
а и любовта дори сравняваш с късмет.
А друг път си пак заядлива.
Решена да покаже своята вечна правота.
Но това май те прави красива -
виждам искриците деликатност в това.
Особено когато станеш тъжна
и те делят микросекунди от новите сълзи.
А вътре в теб нещото се отвърже
и ти не искаш да го пуснеш да отлети.
Но винаги си просто прекрасна,
виждам в очите ти нещо, което дава наслада.
Страх те е, когато стане опасно,
сърцето ти да се крие и да създаде преграда.
Моите мисли за теб не разбираш,
защото се пазиш от малкия риск на обичта.
И когато за тях ме провокираш,
ти си мислиш, че всичко това е като шега.
И погледа ти ме намира отдалече в тълпата,
когато ме зърнеш, бяга и от мене страни.
Мисълта ти докосва нерви в главата ти и
ти, усмихната леко, бързаш да отметнеш очи.
И погледа ти пак се устремява към мене,
дълбае, намира и издига нови приятни емоции.
За една малка частица от цялото време,
ти получаваш от мен сякаш цялата възможна обич.
Не можеш нищо и никого да разбереш.
Не вярвам по-добре да става,
ако се откажеш и опиташ да спреш.
Защото аз знам, какво има,
какво никога в теб не е изцяло наред.
Душата ти е лесно ранима,
а и любовта дори сравняваш с късмет.
А друг път си пак заядлива.
Решена да покаже своята вечна правота.
Но това май те прави красива -
виждам искриците деликатност в това.
Особено когато станеш тъжна
и те делят микросекунди от новите сълзи.
А вътре в теб нещото се отвърже
и ти не искаш да го пуснеш да отлети.
Но винаги си просто прекрасна,
виждам в очите ти нещо, което дава наслада.
Страх те е, когато стане опасно,
сърцето ти да се крие и да създаде преграда.
Моите мисли за теб не разбираш,
защото се пазиш от малкия риск на обичта.
И когато за тях ме провокираш,
ти си мислиш, че всичко това е като шега.
И погледа ти ме намира отдалече в тълпата,
когато ме зърнеш, бяга и от мене страни.
Мисълта ти докосва нерви в главата ти и
ти, усмихната леко, бързаш да отметнеш очи.
И погледа ти пак се устремява към мене,
дълбае, намира и издига нови приятни емоции.
За една малка частица от цялото време,
ти получаваш от мен сякаш цялата възможна обич.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Андонов Всички права запазени
