TheGoldenEnigma (Маломир Стръков)
115 18
9.10.2013 г., 10:02 ч.

Дълбока обич 

  Поезия » Любовна
684 0 2

Докато утрото те раздвоява -

в мислите и в сетния ми ден

една сълза на обич ме спасява,

разбила ежедневния ми лед.

 

Преди да пусне нежната Луна -

наивен или дързък мракът,

ти вече си от пламък храм-жена

и ръцете ни сонет не чакат.

 

От ранен миг съм те обичал,

но трябваше ми време да създам

поезия, душа от стих - лирична

и вярност към душевния ти плам.

 

А днес за миг от теб не бягам,

не те превръщам в друга никоя,

душата си на повея излагам

и те залюбва без да се разкайва тя.

 

Гласът ти винаги ще се целуне,

преди нанякъде да тръгне, с моя,

слухът ти и въздишка ще дочуе -

заключена в ръцете на покоя.

 

И докато изцяло ти се увериш,

че съм силен и без теб ще мога

може и света да извървиш,

може от любов да стигна и до гроба...!

© Маломир Стръков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??