Дълбока обич

9 окт. 2013 г., 10:02

Поэзия » Любовная

685 0 2

Докато утрото те раздвоява -

в мислите и в сетния ми ден

една сълза на обич ме спасява,

разбила ежедневния ми лед.

Преди да пусне нежната Луна -

наивен или дързък мракът,

ти вече си от пламък храм-жена

и ръцете ни сонет не чакат.

От ранен миг съм те обичал,

но трябваше ми време да създам

поезия, душа от стих - лирична

и вярност към душевния ти плам.

А днес за миг от теб не бягам,

не те превръщам в друга никоя,

душата си на повея излагам

и те залюбва без да се разкайва тя.

Гласът ти винаги ще се целуне,

преди нанякъде да тръгне, с моя,

слухът ти и въздишка ще дочуе -

заключена в ръцете на покоя.

И докато изцяло ти се увериш,

че съм силен и без теб ще мога

може и света да извървиш,

може от любов да стигна и до гроба...!

TheGoldenEnigma (Маломир Стръков)

2013-10-11T22:21:44+03:00

Мерси,за мен си е завършено,съжалявам,че Ви липсва нещо...
moneta (Blenika Halacheva)

2013-10-11T21:55:13+03:00

Хубаво е.Но ми се струва, че би могъл да поработиш още мъничко върху него