12.10.2009 г., 8:47 ч.

Дълга е нощта безсънна... 

  Поезия » Философска
1008 0 32

 

 

Дълга е нощта безсънна,

пътят към звездите - кратък.

Диша цялата вселена

във гръдта ми - нежен кратер.

Любовта като искрица

стопля пулса ми сърдечен.

Неделима съм частица

от космическата вечност.

В нейния Божествен ритъм

се пробуждам озарена.

И - пречистена - политам

в моята душа - вселена...

 

 

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??