Дълга е нощта безсънна,
пътят към звездите - кратък.
Диша цялата вселена
във гръдта ми - нежен кратер.
Любовта като искрица
стопля пулса ми сърдечен.
Неделима съм частица
от космическата вечност.
В нейния Божествен ритъм
се пробуждам озарена.
И - пречистена - политам
в моята душа - вселена...
© Вилдан Сефер Всички права запазени