Дълго живях във окови омразни,
дълго преглъщах измените мазни,
дълго потъпквах за обич честта си,
дълго отдавах на страсти ума си...
Друга съм вече. О, как ми омръзна!!!...
В ласки измамни до болка да мръзна,
в грешни любови  посоки да губя
и само химери до лудост да любя...
С наивност на бебе ме пусна Живота
в тежка война да се впусна с охота,
но дълго в заблуди уроците учих,
на рани победни във изпит не случих...
До днес... Докогато усетих в борбата,
че дадох на грях да ми скъса крилата,
че дадох си меча в ръцете на дявол,
че грешно участвах във битките с тяло...
Днес във сърцето си с мъничко вяра,
днес със кураж прекроен и без мяра
пак във морето житейско се гмурнах,
но вече без страх от тревожните бури
с плам изначален  окови да счупя
и своята съвест с кураж да откупя
от ада, във който стоях доброволно
и давех душата си в мрак своеволен...
Плувам и бързам към бряг изначален,
на който да стана маяка финален,
огрял мисълта ни с посоките верни
за края на цикъл житейски неверен.
До утре, когато към тебе погледна
и видя единствено миг непотребен,
който далече зад мен е останал
без да дълбае в душата ми рани...
Ако случайно неволно те срещна
тази  пареща болка да не усещам.
На себе си вярна ще трябва да бъда,
за да остана за тебе присъда,
в която притихнал и ти да научиш
с урока кармичен защо ми се случваш...

Mimi Ivanova