Дълго, дълго...

Поезия

943 0 19

Дълго, дълго,

тежко, тежко,

най-тежкото нося.

А пък... колко ми е душата.

Още, още,

сигурно, сигурно,

на сухо място

ще стъпвам...

Ръцете, ръцете -

най-празното празно...

А помежду -

приютено небе.

Друго

скривалище търся

за бодливата нежност,

дето в сърцето ми Е...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

i2na (Инна)

"Ръцете, ръцете -

най-празното празно...

А помежду -

приютено небе."

.....

2008-09-13T13:48:11+03:00
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

Тъжно, тъжно,
нежно, нежно
между душа и небе...
Топлинка в стихче! С обич, бодливке!

2008-08-30T22:45:05+03:00
icohim (Христо Стоянов)

Докосваща...!!!

2008-08-27T21:46:12+03:00
velvet (Андреа Емилова)

Прекрасна си, скъпа Маргарита... Каква поезия твориш само!... Възхищавам ти се!

2008-08-27T18:04:51+03:00
natiii (Наташа Басарова)

Страхотен стих!!!Прегръдки,Марги!!!

2008-08-27T10:29:32+03:00