Дълго в нощта...
Дълго в нощта
в черна тъга
аз престоях
и шепнех слова,
и чаках смъртта
в душата със страх.
После деня
с светла дъга
най-после видях
и в мойта душа
се роди радостта –
че Нея познах.
И очите ми се свиха
от тази ярка светлина
на усмивката ù лиха,
една на цялата земя.
И сърцето измори се
от толкоз много лекота.
“Събуди се, събуди се!”
шепнеше до мене Тя.
И удавих се в морето,
ненаучил се да плувам
във чертите на лицето,
на което днес робувам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Влахов Всички права запазени
