Дълго в нощта
в черна тъга
аз престоях
и шепнех слова,
и чаках смъртта
в душата със страх.
После деня
с светла дъга
най-после видях
и в мойта душа
се роди радостта –
че Нея познах.
И очите ми се свиха
от тази ярка светлина
на усмивката ù лиха,
една на цялата земя.
И сърцето измори се
от толкоз много лекота.
“Събуди се, събуди се!”
шепнеше до мене Тя.
И удавих се в морето,
ненаучил се да плувам
във чертите на лицето,
на което днес робувам.
© Кирил Влахов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
